Цифрова фотография

Цифрови фотоапарати

Малко ретроспекция

Бумът на любителската фотография по света съвпада с изобретяването на 35 милиметровия филмов формат и компактните лентови 35 мм фотоапарати от легендарната германска фирма “Leitz” през 1925 година. До този момент фотографията е била професия на малцина заради тежката и неудобна за работа апаратура. Основната заслуга на “Leitz” е миниатюризацията на апарата и обективите към него – така апаратът излиза от студиото и става “джобна” играчка за хобистите.

Въпреки наличието на практична за употреба техника обработката на филма и готовия отпечатък все още е специфична задача и изисква съответното лабораторно оборудване. Тази “пречка” е елиминирана с появата на цифровите фотоапарати и масовото разпространение на компютърната техника след 1990 г. Комбинацията цифров апарат – компютър за обработка на кадъра и фотопринтер за отпечатване на изображението на специална фотохартия сякаш е идеалното решение за фотолюбителите. Сега вече целия процес от снимането до изваждането на снимката на хартия е в техни ръце. В тази статия ще разгледам само цифровите апарати – компютърната обработка и печата са субект на друга тема.

Фотоапаратът като машина

Фотоапаратът е сложна система, която се състои от следните основни възли: 1. оптична част – обектив; 2. система за оценка и трансфер на изображението – измервателна част, затвор; 3. детектор на изображението – електронен фотосензор или филм.

Въпреки, че заклетите привърженици на лентата отричат тотално цифровата фотография, двата вида апарати са твърде подобни един на друг. Цифровите апарати също имат обективи, затвор, система за мерене и фотодетектор. Всъщност единствената разлика между двете системи е в детектора на изображението. При цифровия апарат сензора е част от машината и лимитира максималното качество на изображението. При лентовите апарати фотодетектора – филма - всъщност е сменяем консуматив.

Обективите

Независимо от типа на апарата оптиката е критично важна за качеството на образа. Без да изпадам в излишни подробности, ето няколко правила за оценка на качеството на обективите:

Твърдите обективи са по-качествени от зуум-обективите. Това е конструктивна закономерност - променливото фокусно разстояние налага компромиси в схемата на обектива.

Едно грубо, но доста точно правило за преценка на качествата на един обектив е неговото тегло. С много малко изключения по-тежките обективи са по-качествени

Обективите с по-малък минимален отвор са по-качествени. Т.е. обектив с отвор f1.4 е по-качествен от обектив с отвор f2.8. Обективите с голяма светлосила изискват по-прецизна технология за производство – прецизни лещи с голям диаметър, покрития и т.н. Свръх-светлосилните обективи са с голям диаметър, голямо тегло и значително по-скъпи от подобните им.

Големият зуум всъщност говори за некачествен обектив. Съвременната технология не може да постигне еднакво добро качество на образа в целия обхват от фокусни разстояния на обектива. Колкото по-голям е зуума, толкова по-трудна става тази задача. При обективите със зуум 6-12 пъти разликата в качеството на образа при максимално и минимално фокусно разстояние е недопустимо голяма. Избягвайте такива обективи и разчитайте на обективи с до 3-4 кратен зуум фактор.

Направете тестова снимка с обектива на контрастни обекти на открито – примерно клоните и листата на дърво на фона на светло небе. Увеличете образа на максимум и обърнете внимание на граничните области тъмно/светло. Некачествените обективи имат цветно червено или синьо сияние по тези граници. При качествените обективи това сияние е много малко или липсва. Този оптичен ефект се нарича хроматична аберация. При качествените обективи се вземат специални мерки за отстраняването и. Аберацията варира в отделните области на обектива – центъра и периферията му. Обикновено в периферията на кадъра аберацията е по-силна. Изследвайте аберацията и в двете области когато оценявате даден обектив.





Най-добрия обектив е скъп, тежък, с голям диаметър, минимален f-отвор – под 2.8, фиксиран.

По възможност да бъде една от следните марки – Leica, Carl Zeiss Jena, Nikon, Canon, Asahi-Pentax. Leica и Carl Zeiss обективите са класика в жанра и при тях плащате за името. Японските им съперници не са по-слаби като показатели, но са много по-умерени като цена.